След поредното си пътуване до Италия, за пореден път останах изумена от красотата и изяществото на венецианското стъкло.
За тези от вас, които планират да се разходят до Венециа препоръчам да посетят Музея на стъклото (Museo del Vetro) и да видят със собствените си очи произведенията на венецианските стъклари.
Аз лично съм изключително любопитна да посетя не само музея, но и работилниците на остров Мурано :)
Венеция се превръща в център на
производството на съкло през 10 век, благодарение на стратегичесото си
положение спрямо търговските пътища и на свойте традициите в стъклопроизводството.
Друго предимство е качеството на пясъкът от остров Мурано. Веществата съдържащи се в него са в
основата на различните цветове на стъклото. С добавянето на златен прашец в
пясъка, стъклото придобивало наситен червен цвят, а кобалта давал
невероятния син звят и т.н.т.
През 13 в. Венецианските стъклари
биват преселени на остров Мурано без право да го напускат. Забранено било и
изнасянето на пясък и инструменти от Мурано. Легендата гласи, че по този начин
Венеция целяла да се опази тайната за производството на венецианското финно
стъкло. Друга често изтъквана причина е стремежа да се намали риска от пожари.
Според мен и в двете теории има по частица истина. :)
Само производителите, които имали
работници на острова имали право да използват марката Мурано.
Онсовното качество на
венецианското стъкло е неговата прозрачност, заради което то станало известно като Cristallo (Кристал). Неговото откритие се приписва
на известният венециански майстор Анжело Беровиеро и неговият сим Марино. Те
полагат началото на т. нар. Кристален период. Прекрасните предмети
били украсявани със стъклени орнаменти, благородни метали и скъпоценни камъни. Повече то 500 години венецианската техника на производство на стъкло остава
непроменена.
С преселването на някои венециански
стъклари в други части на Европа, обаче Венеция губи своя монопол върху
производство на венецианско стъкло. (т. нар. Коронен процес). Но въпреки това значимостта и красотата на Венецианското стъкло е неоспорима.
И до ден днешен на остров Мурано традициите се пазят и предават от поколение на поколене. Много от старите венециански стъкларски работилници са добре познати и до днес: Gabbiani, Venini, Salviati, Barovier & Toso, Pauly, FerroMurano, Berengo Studio, Seguso, Formia International, Simone Cenedese, Alessandro Mandruzzato. Броят на работилниците, които и сега използват запасената марка Мурано обаче е много малък. Повечето имат свои собствени марки.