Любопитно: История на стъклото

       И така ето и продължението :)

     Първите следи за производство на стъкло датират от 4 хилядолетие пр. н.е. Едни от най-ранните находки са открити в Месопотамия. В последствие производството на стъкло се разпространява и в Египет и Финикия. 

   Някои приписват откриването му на случйността. Една от теориите гласи, че средиземноморски търговци забелязали твърда, прозрачна субстанция в пепелта на огъня, в който случайно били комбинирали сода и варовик с пясък. И до ден днешен тези три съставки са в основата на производството на стъкло.

    Първоначално стъклото се е използвало като глазура за керамични предмети. Първата „фабрика” за происводство на стъкло датира от около 1400 година пр. н.е. и е открита на територията на Египет. Ранните стъклени предмети имат зелен отенък, дължащ се на примесите на желязо в пясъка.

     Римската империя спомага неимоверно много за разпространението на стъклопроизводството в Средиземноморието, северна Европа и Велокобритания, като производството му продължава да процъфтява и след нейния упадък.

     Венеция се превръща в център на съкларската "индустрия" през 10 век и запазва позизията си на лидер до 14 век. Венецианските стъклари развиват до съвърщенство техниката на духаното стъкло, първите следи за появата на която датират от 1 век и са открити на територията на древна Сирия. През 13 в. те биват преселени на остров Мурано без право да го напускат. Само фирмите, с работилници на острова имали право да използват името Мурано, превърнало се в запазена марка за венецианското стъкло. С преселването на някои венециански стъклари в други части на Европа обаче Венезия губи своя монопол върху тайните си и като последствие губи и своето лидерство.

     През 15 е. Като втори център на стъклопроизводство се обособява Бохемия (днешна северна Чехия). С добавянето на варовик, бохемските стъклари придават на стъклото невероятен блясък и здравина. Поради своята дебелина то дава възможност да бъде гравирано и благодарение на изключителното майсторство на гравюрите,  бързо става популярено. През 18 в. „Бохемски кристал” е най-търсеното стъкло в Европа.

     През 17 в. Англия се появява т.нар. „Оловния кристал”. За негов откривател се смята Джордж Рейвънскрофт. С добавянето на оловен окис към съставките той съумява да направи стъклото напълно прозрачно. Използването на олово не е ново, нов е начина по който се използва. По този начин в края на 18 в. Англия измества Бохемия като център на стъклопроизводството.

     През 19 век, с изобретяването на стъклената преса, стъклото и стъклените предмети стават достъпни за всекиго. Но въпреки това ръчно направеното стъкло продължава да се цени високо и до днес заради своите естетически качества.